Facebook Logo
Проекти | Градски изследвания: интердисциплинарни изследвания за млади учени | анализи
Бизнес паркът – град в града
Автор: Администратор Администратор
Дата: 2010-05-20

Жана Попова

Текстът представя основните моменти в провеждането на проект, осъществен в Лаборатория “Изследователски център по социални науки”, както и основните изводи.
Опит за въведение в края на града
В края на столичния град новият “Бизнес парк – София” се врязва изведнъж в градското пространство между мащабен жилищен комплекс и Околовръстното шосе. Няма видима връзка между новата структура и старите панелни квартали в комплекса. Само няколко указателни табели свързват старата и новата част в квартала.
Въпросът, който ме интересува е, какви са всекидневните отношения в това място - отношенията между жителите на квартал (като отдавна съществуващ жилищен комплекс “Младост”) и работещите в нова структура (като в относително скоро  създадения “Бизнес парк”).
Една от възможните посоки за търсене на отговор е чрез анализ на концепциите за промени в Общия устройствен план на Столичната община.
Идеите на градската управа за развитие на града са свързани с развитието на смесени-многофункционални зони. Но новите предприемачи, които ще инвестират в построяването на бизнес паркове и бизнес центрове, са длъжни да изградят инфраструктура, която да свързва новите сгради с другите части на града. Именно в доклад за изменения на ОУП, могат да се открият две нови тенденции в сравнение с предходните актуализации на документите. На първо място правят впечатление идеите на градската управа за развитието на града по отношение на три основни линии – отдих, работа и обитаване. Анализът на предходните предложения за общ устройствен план показва, че в определени моменти от развитието на града се говори за паралелно развитие на трите линии.
Според плана за развитието на София: идеята е столицата да се развива като “град-регион с важно значение в полицентричната пространствена структура на Европейския съюз, с балансирано и устойчиво развитие, с неповторима идентичност и хармонична жизнена среда, град-регион с привлекателни условия за бизнес, живеене и отдих, с нова по характер икономика, с ефективно управление и изпълнителна власт, които осигуряват нарастване на жизнения стандарт на населението.” (план за развитието на София до 2013 г.)
Бъдещето на града се свързва със “засилване на значението на режима „Смесено-многофункционална зона (СМФ) ” (из доклад за изменение на ОУП на СО). Особено важна част за изследването има онази част от документа на Столичната община, според която “се създава възможност за избягване на монофункционалността на териториите, предназначени за бизнес услуги и тяхното обезлюдяване извън работното време в денонощието, което е големият проблем на подобни зони в някои от средните и големи градове в Европа”.
Втората тенденция е свързана с отчитани от Столичната община промени в разрастването на бизнеса. Столичната община основава решенията си на анализ, според който има “намаляване броя на заетите в дейността “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството” и увеличаване на броя на заетите в дейности, свързани с бизнес услугите. Тези качествени промени изискват и нови добре екипирани пространства (логистични, бизнес центрове, тържища, изложбени площи и др.). Оценката на инвеститорите е, че в София липсват достатъчно количество офис площи от най-висока категория.”
Освен анализ на документите около измененията в градоустройствения план, е извършено наблюдение на отношенията в офисите и сградите в Бизнес парк – София  и на отношенията между пребиваващите в рамките на работния ден в  бизнес парка и живущите в съседните жилищни сгради в “Младост4” :
Основни въпроси:  
- Как възниква българският модел на бизнес парка?
- Чие пространство е територията на бизнес парка? Дали е част от “ексклузивно” пространство, в което доминира новият “мениджърско-технократско-политически елит” (М.Кастелс)? Или е нов тип пространство, в което няма място само за “избрани”, а за хора, които избират къде да работят, дали да съчетаят свободното време с работното време?
- Обособява ли се бизнес паркът като особен вид град, в който основната ценност е “възможността за спестяване на време” - като опозиция на познатия досега голям български град, в който “губиш ценно време” в избора от маршрути?
- Как възприемат възникването на това ново у нас явление живеещите в близост до бизнес парка и от друга страна, работещите в него?  И какви са отношенията между тях?
- Възможно ли е работното място и контактите, които се изграждат там да доведат до социална активност в хора, които са обединени от работата на една обща територия?
Както вече стана ясно, за да се отговори на тези въпроси е направен анализ на градските планове и концепции на общинската администрация, които са придобили публичност, по отношение на бизнес центровете и бизнес зоните в София и в страната.
Една от поставените предварително задачи беше да се обобщят оплакванията и предложенията, депозирани в общината на район “Младост” в София, които засягат възникването и дейността на “Бизнес парк-София”. Тази задача не е осъществена. От общината в район “Младост” заявиха готовност да съдействат, но така и не се осъществи срещата, след която да получа достъп до архива с жалби. Няма категоричен отказ, но не получих достъп в предварително планирания период.  
Бяха подготвени три модела на интервюта за обитаващите тази част от града.
Определени въпроси бяха подготвени за - най-общо назованите като - работещите в бизнес парка: потърсени са служители в офисите, работници в складовете, охранители на пропускателните пунктове и в сградите на парка, работещите в магазините и фирмите за услуги в Бизнес парка, персоналът в заведенията, както и служителите от администрацията на самата фирма, която отдава под наем помещенията.
За интервю потърсих и наемателите на офиси или помещения. Въпросите се различават от тези към работещите, най-малкото защото не всички наематели пребивават в Бизнес парка, някои само плащат за наем, но работят в друга част на София.
И третият тип интервю е с въпроси към живеещите в “Младост-4”. Първоначално бяха проведени интервюта с жители от всички части на комплекс “Младост”. Но се оказа, че тези, които не живеят непосредствено до “Бизнес парк-София” “нямат наблюдения” и отговарят на голяма част от въпросите за бизнес парка в интервюто с “Не знам”. Така, бяха проведени нови интервюта само с живеещи в “Младост-4” (само двама от първоначално интервюираните бяха от четвърта част).
Проведени са 41 интервюта:
– с 15 работещи в бизнес сгради.
– със 7 наематели на помещения само в Бизнес парк-София.
- с 19 живеещи (в собствено жилище или под наем) в “Младост-4”.
Интервюираните са:
-    работещи в Бизнес парк-София:
Възрастови граници: 28-39 години
          Пол:  13 мъже и 12 жени.
Семейно положение: 9 несемейни и 6 семейни
Образование: 4 със средно образование, 11 – с висше.
Живее спрямо бизнес парка:
- нито един не живее в центъра на града, нито в “Младост-4”.
2-ма – определят разстоянието от жилището си до местоработата си като “сравнително близо” (живеят в район “Младост”);
4-ма – “недалеч” (“на около 20 мин. с кола”);  
9 – определят разстоянието като “далече” (над 30 мин. с кола)
Придвижват се в града: 11 – с кола (личен автомобил или такси); 4 – с градски транспорт.
Заплащане  – няма интервюиран, който да получава под 1000 лв.;
3 – между 1000 и 1500 лв.;  
6 - най-голям е броят  на получаващите между 1500-2000 лв.;
4 - получават между 2000 и 2500 лв.;
2 – над 3000 лв.
Управленска позиция в работата: само 2 са ръководители на отдели. Другите не заемат ръководна позиция.
Работи в Бизнес парка от: 5 души работят на територията на парка повече от 5 години, 4 са от 1 година там, а останалите 6 са между 2 - 3 години.
Постоянна адресна регистрация: 13 – софийска; 2- друга
Роден в:  4 души са родени в София.
    Месторабота и/или професия:
6 - най-голям е броят на заетите в IT компании; 2 – офис-администраторки, 2 –  инженер и счетоводител телекомуникационна компания; 1 – диспечер в куриерска фирма; 1 – рекламна агенция; 1 - общ работник в магазин; 1 – работи в заведение; 1 – в представителство на автомобилна фирма; 1 - в банка 
-    наематели на помещения в Бизнес парк-София:
Само двама от общо 7-те в тази категория не са представители на чуждестранна фирма, а имат собствен бизнес, регистриран в България. Всички са със софийско гражданство, като двама не са родени в София. Придвижват се само с лични автомобили в града. Никой не живее в центъра на града, 2 живеят сравнително близо до бизнес парка, другите – по-скоро “далеч”. Но само 3 от интервюираните работят почти всекидневно на територията на бизнес парка. 2 са  наели помещение преди по-малко от 2 години, другите са наематели от повече от 2 години. Сред тях има само една жена. Възрастовата граница е 32-45 години. Всички са с висше образование.
- живеещи (в собствено жилище или под наем) в “Младост-4”:
Възраст: 6 – на възраст над 60 години; 5 – между 25-30 г.; 3 са между 22-25 г.; 3 – между 30-45 г.; 1 – на 46 г.; 1 – на 58 г. (пенсиониран военен)
    Пол: 11 жени и 8 мъже.
    Образование: 7 - с висше, 11 – средно, 1 – не посочва.
    Собственост в “Младост-4”: собственици на жилище/а – 14, наематели – 5
    От 14 собственици на жилища – 5 са “новодомци” в квартала, нанесли са се преди по-малко от 5 години. Сред наемателите – има само един, който е под наем повече от 3 години (той е от 7 години в квартала). Така живеещите в квартала повече от 5 години са общо 10 (сред тях само един е наемател), а под 5 години – 9 (сред тях 5 са закупилите жилище).
Семейно положение: Само 2 са несемейни сред интервюираните (сред собствениците).
    Придвижва се в града: 9 - с кола, 10 – с градския транспорт    
Роден в: София – 6, сред останалите 13 има 1 роден в село (не посочва кое) и 1 роден в Мадрид.
Постоянна адресна регистрация: Всички 14 собственици на жилища са със софийска регистрация и 2 от наемателите.
Заплащане – към тази категория беше включен изборът на “пенсия”, без да се уточнява каква. 7 души получават пенсия. Няма нито един с доход между 1500-2000 лв., както и с доход над 3000 лв. Само 2 са с доходи между 2000 и 2500 лв. 1 е без доходи, издържат го родителите; всички останали не посочват заплащането си.
Близост на жилището до работата: Нито един от интервюираните не работи на пешеходно разстояние от жилището си. От пенсионерите – двама работят, и двамата посочат, че стигат за повече от 30 мин. до работното си място с градски транспорт. Сред живеещите в работоспособна възраст са 12 - един не работи (но не се определя като безработен). 11 живеят сравнително далеч от работата си. Само един посочва, че живее сравнително близо (под 25 мин. с кола) до работата.
Важно е да се уточни, че 4 от интервюираните в работоспособна възраст са избрани по особен начин и по специфичен критерий в хода на реализирането на проекта.
Тъй като нямам за цел да показвам съотношението между тези, които харесват или тези, които не одобряват съществуването на бизнес парка и не е представителна извадка за мненията в квартала, си позволих да открия и жители на “Младост-4”, които са избирали работата си специално да бъде в “Бизнес парк-София”. За целта използвах форуми за търсене на работа в Интернет. В тях открих запитвания на хора, живеещи в “Младост-4”, които търсят работа специално в “Бизнес парк-София”. Някои бяха безработни, дори от дълго време, а други обясняваха, че търсят “по-добра работа”, като под “по-доброто” имаха предвид близостта до дома им. В три от обявите в прегледаните форуми търсещите работа в Бизнес парка са заявили, че са безработни и биха работили работа, различна от тази, която ги интересува, но да е в бизнес парка. Бяха проведени 4 интервюта с тези специални жители на кв. “Младост-4”. Нито един от тях не работи в бизнес парка към датата на провеждане на интервютата.
С това приключват уговорките около представянето на интервюираните работещи, наематели и живеещи в този край на града и преминавам към самото изследване:
Основната теза е, че появата на бизнес зони в градското пространство и функционирането на бизнес паркове и бизнес центрове е свързано с развитието на отношения между служителите вътре в тези места, които се различават от отношенията в познатите офиси в града досега. Близостта на бизнес зоните до жилищни квартали може да доведе до сблъсък между работещите в рамките на деня в квартала, и живущите, които се прибират в него за почивка. Но съседството между тях може да доведе и до сходство в нагласите им към дейността на общинската администрация и управлението на общината или на града.
Кой кого вижда в края на града?
Анализът на интервютата показва, че работещите в Бизнес паркІСофия не „виждат” живущите в блоковете до техните офиси. „Прозорците ни са затъмнени” (работещ № 9), „Трудно е да разбера какво иска някой от тях. Засичаме се в автобусите, но съм със слушалки. (работещ № 7), “Едва ли имат по-различни проблеми. Не знам всъщност. (работещ №2), “Не обръщам внимание на хората в квартала. Слизам от колата и в офиса, качвам се в колата и по задачи.  Всеки си върши задачите.” (работещ № 13.); „Мисля, че не го приемат добре (има предвид Бизнес парка). Чувал съм за случай на саморазправа за паркомясто” (работещ № 4).
Огледалният свят  
В “Общността. Търсене на безопасност в несигурния свят” З. Бауман развива тезата си за разделението на света на над-териториален елит, затворил се в “доброволни гета” (които не заменят съществуването на “истинските гета”) и хора “отвън”, които се отличават по своята хетерогенност за разлика от “хомогенизирането”, което протича в местата с повишена сигурност - “доброволните гета” (2003: 132-148).  М. Кастелс също отделя място на “пространсвения израз” на действащата в информационното общество “логика на доминиране” (2004: 405). И представя тезата си за унифицирането на символната среда на елита по целия свят, “измествайки по този начин историческата специфика на всяко отделно място.” М. Олброу говори за “места на пребиваване”, когато става дума за днешния властови елит, който “може да съхрани миналото си чрез натрупване на артефакти и да гарантира бъдещето си чрез инвестиране” (2001 249). Като той отбелязва, че справянето с новите реалности и съвременната криза е проблем, както за наричаните от него “всекидневни хора”, така и за “интелектуалците”.
Доброволната изолация на определена част от хората не се случва на строго избрана територия. М. Кастелс обяснява, че целта е “да бъде създадено усещане за близост до вътрешния свят, същевременно пораждайки отдалеченост от външния” (204: 406).
В бизнес парка обаче има отделени места за настаняване на този над-териториален елит в софийското пространство: хотел (“Холидей ин”), ресторант, мултиплекс като в други подобни места. В изграждането на бизнес парка е следвана прецизно идеята пребиваващите там да усещат близостта на вътрешния свят, а отдалечаване от външния.
Работещите в бизнес парка не виждат живеещите отвъд оградата. Те знаят за тях, разказват слухове за това как пукат гуми на онези, които паркират из квартала; чували са, че на тези в “Младост” им харесва киното, че ги дразни пренаселването на квартала с идващи всеки ден служители и т.н. И все пак единствените хора отвън, които всички отвътре са забелязали са майките (по-рядко семейства), които разхождат децата си между бизнес сградите. Тоест тези, които са преминали през техните бариери и ограда.
Оградата на бизнес парка е изградена само от мрежа, която не пречи на видимостта. Отвътре би трябвало да могат да видят какво се случва навън. Но някои казват директно, че не се интересуват от живущите отсреща, нямат идея какви проблеми имат и не искат и да знаят. Защо? Отговорите на този въпрос могат да се търсят в няколко посоки. Но ще обърна внимание на композицията на бизнес сградите в парка и съоръженията за отдих като израз на обществените промени. Бизнес паркът в столицата е изграден като Огледален свят. Сградите са разположени във формата на затворена крива.Лицевите им страни се отразяват една в друга. В част от сградите към жилищния квартал са обърнати не офисите, а складовете и общите помещения.
Схемата може да се види по-добре на http://www.businesspark-sofia.com/?go=buildings
Описвайки впечатленията си от сградите и архитектурата в Бизнес парка, интервюираните отбелязват едно и също – сградите доста си приличат, използването на едни и същи материали – стъкло, метал, изцяло липсващи естествени материали. Но не коментират как са разположени сградите една спрямо друга в ограденото пространство. Между оглеждащите се една в друга сгради има нарочно оставени “пролуки” към външния свят. Създава се илюзията за отвореност на пространството към квартала и планината, която се вижда. В няколко пролуки работещите в помещенията и особено разхождащите се по алеите могат да зърнат близостта на жилищните блокове, а особено добре се вижда Витоша, когато се озовеш край езерото – едно от местата за отдих на работещите. Контактът с жилищния комплекс уж съществува (подреждането в кръг на сградите би затворило видимостта навън напълно), но този контакт е възможен в ограничен брой точки.
В останалата част сградите се отразявате в стъклените си прозорци и всяка сграда вътре в тази композиция гледа към друга наподобяваща на нея сграда. Същата функция има и езерото – в него се отразяват отново същите - вече веднъж отразени - сгради. На територията на бизнес парка се конкурират две основни марки кафенета засега - “Кофи хаус” и “Онда”. Заведенията на двете фирми са разположени отново огледално. Едно срещу друго, в две срещуположни сгради на двата бряга на езерото са заведения на “Кофи хаус”, а “Онда” – разполага по едно заведение в двата “края” на композицията.
Ето какво споделя един от интервюираните за първите си впечатления при идването си в Бизнес парка преди 4 години: “Първия ден като дойдох в Бизнес парка, явно много се впечатлявах, но се изумих от количеството нови коли и костюмирани хора. Сега нищо не ме учудва – всичко може да се види тук. Или на мен много малко неща вече ми правят впечатление.”
Само един от интервюираните изказва изцяло положително мнение за Бизнес парка. Той е системен администратор и заявява: “Влюбен съм в бизнес парка. Това е уникално място в БеГе (така назовава България). Горд съм, че работя в него. Като дете исках да стана космонавт, ама не стана. Поне се радвам, че съм от първите, които работят в най-готиното работно място в БГ.” (...)
Това място ми е дало много. За мен Бизнес паркът е като Фейсбук. Хората намират във Фейсбука стари познати, съученици, а аз – тука, по алейките. Даже първото ми гадже ме откри тук.”
Оказва се, че за част от работещите бизнес паркът е умален модел на техен свят, в който търсят контакт с разпознатите като свои хора. Една от сградите прави особено силно впечатление заради размера на рекламния надпис върху част от самата сграда. Върху наетата от “Глобул” сграда виси надпис “Нашият свят си ти”.
И сякаш се налага въпросът кой е “ти” и чий е “нашият” свят в тази част от града? Самите работещи в Бизнес парка, които интервюирах, не възприемат себе си като група. “Ние”-говоренето се появява ту като “ние” в примери за колеги, бивши съученици, но никога като “ние” – работещите тук. Но от друга страна, се откроява говоренето за “те” или “тях” – живеещите в “Младост-4”. Работещите разпознават сред живеещите само майките с деца. Всички останали са напълно неразпознаваеми.
Така обитателите на това пространство с огледално разположени сгради виждат репродуцирано едно и също архитектурно решение, не виждат нищо различно, не търсят погледа на другите. И сякаш виждат само хората, които принадлежат на онова, което може би виждат като “нашия свят”.  Различието в това място е възможно само ако вниманието към него е специално насочвано. Разбира се, в такова място няма графити. И едва ли някога бизнес паркът ще осъмне с графити и надписи, каквито се виждат в целия останал град. Дори охраната да допусне това, най-вероятно управата ще организира спешно почистване на сградите (възможно е и временно да се използва за корпоративен имидж и привличане на медийно внимание). Но когато нещо от външната градска среда липсва, то се внася с етикета  ‘забележителност’, и погледът на пребиваващите вътре е насочван към павилион, изрисуван с бои . Ако сравним обектите, които се изобразяват на пощенските картички от един град, обикновено сред тях са исторически паметници и природни забележителности. Любопитно е, че точно павилион за вестници, изрисуван като с графити е обявен за “забележителност” – сякаш е исторически обект от друго време.
Но едва ли графитите липсват на работещите в бизнес парка. Почти всички отчитат сред достойнствата на това работно пространство чистотата и реда. Интересно е и как живеещите в “Младост-4” гледат на бизнес парка.
Градът-вампир
Бизнес паркът обаче придобива очертанията и на имитация на град, но в негативен смисъл, за разлика от “идеален град”, за който говорят работещите в бизнес сградите. Според една от записаните в “Младост-4” собственички на жилище бизнес паркът “изпива енергията на квартала”. Сякаш в края на града е обърната схемата на видимост между живеещи и работещи. Според дьо Серто “желанието да видиш града е предхождало средствата за неговото задоволяване”(2002: 176). Той описва изкачването на върха на най-високия небостъргач като откъсване от “властта на града”. Небостъргачът е свързан с “удоволствието от виждането на цялото”. В “Младост-4” бизнес паркът е заобиколен от едни от най-многоетажните жилищни сгради в столицата. Но когато изкачването е всеки ден в жилищен “псевдонебостъргач”, е трудно да бъде възприемано като “удоволствието от виждането на цялото”. По-скоро бизнес паркът се очертава като хоризонтален небостъргач, който донякъде създава илюзията за откъсване от “властта на града”, за изкачване над градската тълпа. Но възможно ли е да останеш незабелязан и сам в такъв хоризонтален небостъргач?
Ето някои от изказванията за бизнес парка:
„... И построиха сега тая бензиностанция. Казах на съседите даже – “край, свърши се. Ще изгорим някоя нощ.” А то още по-страшно ни чакало – целият бизнес ни е до главата. (...) Не вярвам аз да има толкова пък бизнес в България, та да се налага да го търпим това хър-пър по цял ден. (...) Не разбирам защо не се отделят някъде по-надалеч, където няма хора. (...) тези (има предвид в Бизнес парка) какво са ми платили. Нищо. Едно голямо нищо. Ако съм в общината, ще реша веднъж завинаги нещата – ще ми плащат такса „неудобство” всеки ден. Като на морето едно време – не знам дали си спомняш – имаше такса „курорт”. (жителка на “Младост-4”)
„То не е бизнес парк това, то е зоопарк. Като се прибирам вечер от работа и ги гледам щъкат, лутат се като някакви хамстери са, които се търкалят в ония колелета - нали ги знаете в аквариумите на хамстерите - и те не знаят за какво го правят. Тези хора, според мен, живеят само за материалното. Нямат никакви духовни ценности. Няма друга причина да си дошъл на края на града и да не си даваш сметка, че пречиш на другите.”, казва една от интервюираните. Има и различни мнения. Например един от живущите в квартала твърди, че хората от “Младост-4” нямат основание да протестират: “Вярно е, че е много шумно сега... Но е бизнес парк, не са им построили „Кремиковци” до вратата. Като дишаха дима на „Кремиковци”, някой от „Младост” да се оплака? Не, нали?” Или пък позиция като тази: „Тия хора, дето всяка сутрин идват на тумби, нямат никаква, ама грам вина нямат. Те си заработват надниците. И някой им е казал, че са добре дошли в квартала. Аз не разбирам от бизнес. Аз съм бил военен. (...)Но трябва да ни разберат.” Отново се забелязва настойчиво говорене за “те”,”тях”, “тия” и “ние”
Идеалното място ли е бизнес паркът?
Интервюираните работещи описват бизнес парка по еднотипен начин. Почти всеки от тях сравнява работното място с други места от града.  Може да се обобщи, че Бизнес паркът за тях е идеалното място в града, защото градът не е идеален. И изреждайки какво харесват в Бизнес парка, всъщност посочват какво не харесват в града, в който живеят.
Ето какво посочват, сравнявайки града и бизнес парка:
-     “Времето ти стига за всичко.”
-    “има паркинги” (посочва се само от тези, които заплащат паркомясто или на които фирмата им е предоставила безплатен за тях паркинг)
-    “няма пенсионери”
-    “Няма цигани”
-    Но няма въздух и евтина храна: Работещите казват: „липсва ми въздух и пространство в офиса, а в Бизнес парка ми липсва място с нормални цени за хубава храна.”; “Тука се въртим между маркови стоки, а седим гладни”; “Ако ще е истински бизнес парк, трябва да е като в Германия –кампус, в който си има и стол за хранене с по-евтини цени за хората от офисите. Иначе какво му е различното?”; “Като се преместихме в новата сграда, се оказа, че имаме кухничка в офиса. Носим си плодове, мюсли, мляко, понякога и храна от вкъщи. Но и това омръзва. Налага се да избираш – или да си хапнеш обилно в кухнята на офиса, или да харчиш за скъп сандвич, но да имаш време за разходка на чист въздух.”
-    Пушачи и непушачи са разделени. “Длъжни сме да излизаме навън или в местата за пушачи. Не е хубаво, ама пречи на техниката.” Сред алеите на бизнес парка има специално отделено място за пушачи - със стъклени стени и пепелник.
-    “Тук е най-зелената част на София. Оазис в сивите панелки”; “Витоша се вижда.”
-    “не се грижиш за нищо, те се грижат за теб”.
-    “всичко ти е на една ръка разстояние. Само в центъра на града е като в Бизнес парка”.
Това са описанията за бизнес парка, които очертават и границите му в града.
Границите
Видимостта е свързана с границите между бизнес парка и останалата част от града (външния свят), които пребиваващите в него очертават. Различието между вън и вътре е описано през възрастовата граница. Според интервюираните хубавото на бизнес парка е, че “няма пенсионери, които да ти мрънкат”; “тук сме си само млади и е готино”; “няма баби, няма бебета. Всички сме на един акъл”. Всъщност освен бебета в бизнес парка има и възрастни. Но част от работещите в него не ги забелязват или по-скоро не им обръщат внимание. Хора на възраст над 60 години обаче са заети като чистачи и общи работници. Във фирмите за чистота и поддръжка има и роми. Интервюираните работещи в офисите на бизнес парка, които са там от по-дълго време, разказват, че в началото са се срещали (“засичали”) неведнъж с чистачките, които “бяха циганки”, но после не са ги виждали. Ромите са част от живота в бизнес парка и в късните часове на денонощието. При няколкото неуспешни опита да проведа интервю с охранителите, след като офисите затворят, разговарях с роми, които разказаха, че ходят в бизнес парка за да събират хартиените отпадъци в кофите за боклук зад оградата.
Всъщност ритъмът на бизнес парка е такъв, че невидимостта на някои от работещите в това пространство е гарантирана за служителите в офисите. Служителите излизат в обедна почивка между 12 и 13.30. В същото време поддържащият персонал влиза в обедна почивка в служебните си помещения. Когато “младите” се върнат обратно в офисите си, чистачите и общите работници продължават работата си навън без да бъдат забелязвани. Някои от служителите на фирми виждат само онези, които са пред вратата на офисите им – чистачките на общите части и офисите в сградите им (в разказаното от някои от служителите все пак се споменават чистачките, които са жени и са “на възраст”, “доста по-възрастни от нас”, “има ни за свои деца”). По този начин не в пространството на бизнес парка, а в часовото време на работното място (в обедната почивка) се създава временно “гето”, в което “възрастните”, “ромите” или някой друг е изтласкван от полезрението на служителите.
Границата “провинция/ столица”, “малък град/ голям град”. Трудно е да се определи дали подобно място като бизнес парка размива границата между провинцията и столицата или я задълбочава. Но със сигурност фирмите, които наемат офиси в бизнес парка, разширяват бизнеса си и търсят нова работна ръка, без да е от значение родното място на служителите.
Бизнес центърът е мястото, в което става видима онази черта на града, описана от Ф. Бродел в “Структурите на всекидневието”: “несекващият диалог със селото”. Макар че в случая по-скоро е редно да говорим за диалога с малкия град. Описвайки зараждащия се град и развитието му в различни точки по света, Бродел пише: “Градът би престанал да съществува, ако не осигури снабдяването си с нови човешки ресурси. (...) Но те идват също и защото отначало селата, а после и други градове не ги искат или направо ги отхвърлят.” (2000: 397). Как са приемани и приети ли са въобще в едно пространство в края на града “отхвърлените” от малкия град? Служителите от офиси почти единодушно твърдят, че няма значение кой откъде е. Служителите, които не са от София, всъщност не се преживяват като “отхвърлени”. Те не са в бизнес парка, защото няма къде да си намерят работа, а защото са избирали между различни оферти най-доброто работно място.
Но отношенията между провинциалисти и столичани са важни за живущите в “Младост-4”. Според 8 от общо 14 интервюирани собственици на жилища  зад оградата на бизнес парка са дошли предимно хора от провинцията, са се събрали “най-върлите провинциалисти”, “довлекли са се от цялата страна”; “Милиони да ми дават, няма да се съглася да работя тука. Но тези селяни са съгласни на всичко” (жилище в края на града се оказва приемливо, но не и работното място да е на края на града). Тези изказвания обаче принадлежат на живущите в “Младост-4”, според които краят на града е “запазено място” само за жилищни сгради.
Миграцията в страната е причина сред живущите в “Младост-4” да има новодомци, които не помнят “полето” и “тишината” в края на града, за които разказват отдавна нанеслите се тук.
Бизнес паркът не е град в града. Но градът може да се управлява като бизнес (парк)
Изразът “град” в града остана без кавички в наименованието на проекта, и остава в определени части от този текст, въпреки, че коректното изписване е “Бизнес центърът – “град” в града”. Но причината да не поставя кавички бяха разказите на живеещи до бизнес парка и работещи в него, които говорят като свидетели на раждането на реален град в града. Те употребяват “град”, разбирайки “град като София”, “град като всеки друг”, “истински град”. Според интервюираните бизнес паркът прилича на “истински град”, защото в него “има всичко необходимо”. Разказват как са видели с очите си строежа, заселването, разширяването на това място. Сравняват с опита, който имат досега като жители на града си, и описват изграждането на сградите, улиците, здравни кабинети, магазин, кафене, ресторант, детска занималня, паркинг, площад и т.н.
Иначе е безспорно, че структура като бизнес парка не отговаря на нито едно от определенията за град в научната литература. Но има две характеристики за града, посочени от Макс Вебер, които се опитах да потърся в бизнес парка описван като “град”, от интервюираните: относително независима администрация по отношение на други власти и избор на администрацията, осъществяван от жителите на града. Като се има предвид, че става дума за бизнес парк в столичен град, е важно пояснението на Реймон Ледрю, че ако се следва Вебер, то големите модерни столици “не са повече “градове”, защото са изгубили автономията си, превръщайки се в центрове на национално управление. (2004: 6).
    Ето какво показват интервютата: бизнес паркът се описва като “идеалния град”, като град, в който интервюирани и от двете страни на бариерата  му (имам предвид и сред работещите в него, и сред живеещите в квартала срещу него) заявяват, че биха живели “с удоволствие”, в който “всичко ти е на една ръка разстояние” или в който се чувстват сигурни.
Близостта между жилищен комплекс и структура като бизнес парка поддържа непрестанно сравняване между  управлението на фирма собственик на “Бизнес парк-София”, която усвоява по нов начин част от градското пространство, и управлението на града, с чиито проблеми всеки ден и живеещите в “Младост-4”, и работещите в бизнес сградите се сблъскват.
     В края на града (независимо дали си вътре или извън бизнес парка) почти 2/3 от всички интервюирани изказват убеждението си, че градът (София) ще се оправи, ако започне да се управлява като фирма. Работещите в бизнес парка разказват колко по-лесно е, когато “знаеш на кого да се оплачеш” и когато “ти не се грижиш за нищо, те се грижат за теб”. Наематели оценяват работата на фирмата, собственик на терена така: “погрижили са се за всичко”, “проблеми, разбира се, има, но се решават бързо”. И работещите и наемателите на помещения смятат, че ще е по-добре, ако в общината започнат да се отнасят към гражданите като към клиенти. Подобни мнения най-вероятно могат да се чуят навсякъде от данъкоплатци. “В БПС , ако платя за минерална вода, ще ми носят минерална вода. Има неща, които не може да не платиш – няма как да не си платиш тока, да речем. Навсякъде трябва да е същото. Платил съм такса смет, трябва да ми е чисто пред входа си.” (наемател № 6) Особеното тук е, че живеещи в “Младост-4” също считат, че градът трябва да се управлява “като собствен бизнес”, “да има добър мениджмънт”, или че “общинарите трябва да се учат от частника” (като се посочва  пример с почистването на снега в през зимата, когато в  жил.комплекс “няма нито един почистен тротоар”, в Бизнес парка снегът “се чисти през пет минути”. Специфичното е, че изказванията принадлежат и на собственици на апартаменти, които са крайно недоволни от построяването на бизнес сградите. В квартала искат условия за живот като в бизнес парка, въпреки че някои са против да живеят до бизнес парк.
    В тези изказвания се съдържат две представи – едната е, че щом е частна фирмата непременно ще управлява успешно града (може би защото се правят аналогии в интервютата с модела на управление и поддържане на пространството в “Бизнес парк-София”, а този модел им изглежда успешен). От друга страна, много малка част от интервюираните (само 9 от всички интервюирани в София) отчитат, че и сега част от дейностите – като почистване, озеленяване, поддържане и изграждане на инфраструктурата и т.н. в столицата – се възлагат на частни подизпълнители.
Когато става дума за мненията на гражданите за управлението на града обаче няма как да не обърна внимание към един особен случай в историята на “Бизнес парк-София”. Ето как в края на града обсъждат работата на бизнесмена, който стана министър. 
“Бизнес парк-София” в  CV за министерски пост
Росен Плевнелиев е име, което до лятото на 2009 г. се свързваше с “историята” на първия бизнес парк в страната. Неговите изказвания са част от материалите, които събрах, за да проследя как се заражда българският модел на бизнес центъра и бизнес парка - статии във вестници, видеоматериали и интернет публикации, в които се описва създаването и на “Бизнес парк-София”. Росен Плевнелиев като бизнесмен, управител и предприемач, подчертава факта, че е попаднал случайно в строителството и по професия не е строител, а по образование е компютърен инженер. Докато ръководи “Бизнес парк-София”, казва в интервю за сп. “Тема”: “Не може ние да “налеем” стотици милиони евро в обект, а да няма никаква инфраструктура. Това е отказ от държавност, което ме побърква.”
През юли 2009 г. бившият  вече шеф на “Бизнес парк-София” е поканен и назначен за министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета с мандат на ГЕРБ. Всекидневниците и електронни медии представят Росен Плевнелиев като създател, управител, директор на “Бизнес парк-София”, като основател на най-амбициозния бизнес проект в София... Няма нито едно изключение: “Бизнес парк-София” е име, съобщавано в медиите сякаш е обект, който трябва да бъде известен на всички в страната. Не се обяснява какво точно е построил и управлявал министърът. След като е избран за министър, Росен Плевнелиев не обсъжда в интервюта състоянието на Бизнес парк-София в момента. Въпреки че има информационни поводи  за това. Няма и коментар от позицията вече на министър за споменатия през 2006 г. “отказ от държавност” и липсата на инфраструктура в столицата. Бившият инвеститор също използва “Бизнес парк-София” в самопредставянето си в медиите в ролята си вече на министър.
    Но да се върна на друг момент от анализа на интервютата, свързан с търсените характеристики за “град”, както е виждан от някои интервюирани –  може да се обобщи, че управата на “Бизнес парк-София” създава представата за относителна независимост на управление от властите. Не става дума за отхвърляне на наложените правила и ред, нито пък за подозрения в нерегламентирани отношения с различни власти. Нито един от интервюираните не смята, че се дават подкупи или че се използват каквито и да е незаконни средства, за да се построи и управлява този бизнес парк. Работещите, които изказват мнение по въпроса, твърдят, че това е голяма фирма, която няма нужда да рискува авторитета си. Има и мнение, че се използва “нещо като лобиране”, а друг казва, че се поддържат “добри отношения” с властите и така се “постига много”. И сред живеещите в крайния квартал няма изказано съмнение за нерегламентирани отношения в историята на бизнес парка. Но в част от изказванията обяснението за това защо точно столичен район “Младост” е избран за строежа на бизнес парка съдържа обвиненията, че общината “не си гледа работата”, “занемарен” е “контролът върху строежи” (според интервюирания собственик на жилище № 17 бизнес паркът е незаконно построен, защото не е спазено нужното отстояние от жилищен комплекс), за “невежество на общинарите”. Живеещите в квартала не считат, че общината има привилегироващо отношение към бизнеса в района, а смятат, че “грешки като бизнес парка” са възможни, защото общината не се грижи за интересите на своите граждани.
    И все пак се създава представа за относително автономни решения в управлението на бизнес парка от властите. Тя се поддържа от действия, които водят до солидни придобивки за служителите на бизнес парка, въпреки проблемите извън оградата на тази територия. Собствениците на “Бизнес парк-София” също са засегнати от някои решения на Столичната община - например за отлагане на строежа на метрото в тази посока на града. Но пък разрешават проблеми с транспорта чрез услугите на други частни фирми. Например, договорена е нова линия на маршрутни таксита. Съобщението гласи, че “Транспортната услуга се предоставя за служители на Бизнес Парк София и е напълно безплатна. Необходимо е само представяне на карта за достъп на комплекса.” Тази нова придобивка ще накара една от интервюираните служителки в офис да сравни това ново градско място с едно друго “бизнес” пространство -  “Крамиковци”: “Понякога все едно се изсипваме всички наведнъж - като от автобус на комбинат “Кремиковци”.  
“Бизнес парк-София” има собствени машини за почистване на вътрешните си улици и не разчита на общинските фирми или на фирми-концесионери; осигурява охрана; има собствен персонал за поддръжка и ремонт на тротоарите, алеите пространството между отдаваните под наем съоръжения. Извозването на боклука се извършва от фирмата, която работи на територията на район “Младост”. Гледайки управлението на този мини-“град” става обяснимо защо част от интервюираните считат, че има проблеми, с които и общината може да се справи при добро управление по модел на бизнес парка. Един проблем обаче остава нерешен дори в това идеално място – нахлуването на скитащите кучета. Служителка в банка, която работи от 3 години в бизнес парка, обяснява, че не се дразни толкова от бездомните животни (“те не са виновни”), а защото й напомнят, че дори в това “подредено и чисто място” има проблеми, с които “никой не може да се справи”. Но мнозинството от интервюираните смята, че бизнес паркът се управлява “перфектно”, “Браво! Какво да кажа, справили са се хората!”; “замислено е много добре”, “ комфортно място ”
  Но какво се случва, когато пребиваващият в подобна работна среда живущ в София излезе от “идеалния град” (както се описва бизнес парка) и се върне в “истинския град” – с непочистени тротоари, трафик, закъсняващ транспорт и несигурност?
“Концепция за града” срещу “логика на града”
Всички служители и работещи на територията на “Бизнес парк-София” искат София да се промени. Живеещите в кв. “Младост-4” също говорят за промяна, но в тези виждания има разлика. Сред живеещите в крайния квартал има такива, които искат промяна, запазваща стария вид на квартала им. Когато говорят за града си работещите в бизнес парка използват най-вече “концепция за града” и “логика на града”, срещат се и: “визия за града”, “мисъл за това как ще изглежда града”, “представа за бъдещето на тоя град” и т.н. И докато работещите употребяват и двата израза – и “концепция за града”, и “логика на града”, жителите на “Младост-4” не използват “концепция”.
Без да търся връзка между използваните думи от работещите и няколко документа, прави впечатление, че собствениците на “Бизнес парк-София” описват концепцията на възникване, съществуване и концепцията за бъдещото развитие на БПС. За концепция се говори и в документите, публикувани от СОС и Столична община – например, “концепция “София 2020”, която да опише визията за развитието на града”.  
    В следващия документ, който цитирам, не е пояснено как се илюстрира постигнатото съгласие между максимално широк кръг граждани, но в документите си Столичният общински съвет и Столичната община показват интерес към мнението на живущите на нейната територия.
“До средата на 2010 г. кметът на Столична община трябва да внесе в Столичния общински съвет концепция “София 2020”, която да опише визията за развитието на града, основните проблеми и начините за тяхното разрешаване и да илюстрира постигнатото съгласие за основните приоритети на градоустройството на София, както в общинския съвет, така и с максимално широк кръг граждани.”
За живеещите в кв. “Младост-4” е важно как изглежда градът сега. Те говорят за своеобразен “ремонт”, който трябва да претърпи стара София. Според изказванията в интервютата първо трябва да се поправи направеното през последните 20 години и тогава да се разширява градът. Работещите в бизнес парка използват “логика на града” и “концепция за града” изцяло отнасяйки ги към бъдещото развитие на града – когато говорят за новия устройствен план, за метрото, за “овладяване на хаоса в строителството”.
Нито един от интервюираните обаче не следи активно какви решения се взимат, а още по-малко да е сред онзи “широк кръг граждани”, който се споменава в общинските документи. Всички се осведомяват за решенията само от медиите и интернет.
По отношение на развитието на града всички интервюирани в София смятат, че между отделните части – нови и стари – трябва да има видима връзка. Работещите в бизнес парка предпочитат управата на града да избере “път на развитие”, да избере един приоритет, вместо да “инвестира на парче из целия град” или вместо “да се изхвърля общината в плановете си да имаме и Айфелова кула, и Биг Бен, и Китайската стена”.  Общината трябва да има отношение и да планира правилно местата за работа и за бизнес. Например, повтарят се отговори, че трябва общината да сложи край на офисите и магазините в жилищни блокове. Има и мнения, че бизнес зоните трябва да са извън жилищните комплекси, защото “Работата трябва да е далеч от дома – и в буквален, и в преносен смисъл”.(работещ № 4).
Жилищен квартал – община – бизнес парк
Живеещите в “Младост-4”, според които бизнес паркът не трябва да бъде в близост до жилищен квартал, обвиняват общината, че е издала разрешение за строеж. Нито един от тях не е бил на обсъждането на строежа и не знаят да е имало такова. В няколко интервюта се появява упрек, че “никой не е питал” хората в “Младост” дали искат бизнес парк. Но почти 10 години след проектирането на парка, те очакват не кой да е, а точно управата на “Бизнес парк-София” “да направи нещо”. Някои настояват за “компенсация” (една от интервюираните иска да й се плаща “такса “неудобство”); други – считат, че паркът е виновен за задръстванията в “Младост”-ите, които се образуват сутрин и вечер, за закъсняващия градски транспорт, за шума. И очакват от “Бизнес парк-София” да намерят решение.
Нито един от интервюираните не е подавал оплакване или жалба в общината за проблемите, възникнали след появата на бизнес парка. Запитаните обясняват, че не очакват общината да реши проблемите им. Неодобряващите бизнес парка собственици на апартаменти приемат като нормална саморазправата с хората от бизнес парка. Примерът, който се повтаря многократно, е как някои от жителите на квартала пукат гумите на коли, паркирани от служители в бизнес парка на “тяхното” паркомясто. Някои от живущите в “Младост-4” търсят свои начини, за да пазят от “пришълците” територията си, но и досегашния си начин на живот – пишат се бележки, поставят се табели, с които се дават указания какво е редно да се спазва в квартала. Убедени са, че няма кой да им помогне в отношенията с новозаселилите се служители. И този възглед е водещ, когато оправдават дори насилието във “войната” за паркомясто пред блоковете. Проблемът с липсващите паркинги се “решава” като в уестърн в този край на града. Някои от кварталните жители обаче не избират саморазправа, а саморазплата. Създаденият дефицит води до търсене на решение за взаимна изгода (случаят пак е свързан с паркомясто: един от интервюираните разказва, че се е договорил със служител от бизнес парка – да го изчаква сутрин на “своето” паркомясто пред блока, а вечер – да му се пази мястото, като се върне от работа. Ако се прибере по-рано, звъни по телефона и служителят си търси друго място. “Договорката” е за 50 лева на месец.)
Всъщност какво “бранят” недоволните от бизнес парка? Тъгуват по “полето” и “тишината” (разказват спомени за полето, с което свършвал градът), но пък по-скоро настанилите се нямат спомен за “полето”, а си спомнят, че “през последните години все нещо се строи”, липсва им “спокойствието”. Но основният сблъсък е около средствата за придвижване в града. Повтарят се оплакванията от трафика на коли, липсващите тротоари и места за паркиране в квартала.
Оказва се, че и работещите в края на града, и живеещите там имат почти един и същ проблем – затруднено е движението им в града. Няма сблъсък на стари и нови мегаструктури (мега- за мащаба на София) като грандиозния панелен комплекс “Младост” и проекта “Бизнес парк”. А е застрашено “ходенето на работа”, възможността да избираш маршрутите си. Хората са обречени на затваряне в превозните средства и дълго чакане из града. Дали обаче трупайки опит в битката за придвижване из града работещи и живеещи в два големи комплекса – стар и нов – няма да се обединят и това да доведе до промени в града? Или ако използвам шегата на един от интервюираните, “може да се наложи столичани да се борят за правото си да стигнат до работа”.
“Ходенето на работа” всъщност не винаги е съществувало в града. А. Гидънс описва традиционния град, в който “За повечето хора домът и работилницата били части от една и съща сграда, понякога даже в една и съща стая”. (2004: 633) В съвременните градове могат да се опишат маршрути, които са израз на настъпилите икономически и социални промени. Така, в края на кв. “Младост-4”, в Бизнес парк-София, рано сутрин преминава разстоянието от спирката на автобус 76 до офиса си служителка, която преди това е оставила детето си в детска градина. По алеята, която тя ще избере в бизнес парка, се движат и колелата на дамски куфар, току-що свален от такси, взето от летището след края на полета Лондон-София, с който пристига една от работещите в бизнес парка - директно от Сингапур. Но в ранния час се чува още едно превозно средство - детска количка, водена от жената, пресичаща улицата между блока си и служебния вход на бизнес парка.
И не само към и от бизнес парка има движение. Вътре в неговото пространство същи се очертават траектории в отношенията между обитателите му – “Много е хубаво тук, но като ни пуснат в обедна почивка, ми заприличва на луксозен курорт за психично болни. Правим едни “карета” напред-назад, защото алеите все пак не са много. И всички се прибираме долу-горе заедно, все едно ни свикват с някаква сирена.” (работеща № 8). Дали маршрутите около и в това градско пространство отразяват случващото се на външната граница на един столичен град?
Затрудненото “ходенето на работа” се отразява върху решенията на някои от живеещите в града. Както вече поясних в началото, жителите на “Младост 4” са избирани като се опитвах да има представители на различни възрастови групи и има приблизително равен брой мъже и жени. Потърсих жители на “Младост-4”, които работят в Бизнес парка, но не открих. Тогава проверих във форумите с обяви за работа дали има желаещи от “Младост” да работят в Бизнес парка. Ето няколко примера от интернет форум  (запазен е правописът от форума):
кики Здравейте на всички! И аз живея в Младост и се опитвам да си намеря работа в Бизнес парк София като счетоводител. Моля, ако някой прояви интерес, да се сварже с мен. Оставям моб. си номер 0895627514.  публ. в 09:05 на 05.08.2009)
Sofiya Здравейте! Моля за помощ. И аз търся работа в Бизнес парка,живея наблизо. Офис-организатор или подобна длъжност.Оставям адрес: sofiagm@abv.bg. Благодаря! (публ. в 10:00 на 07.08.2009)
Нети Здравейте! Аз също живея в Младост-4 и имам огромно желание да започна работа в Биснес Парка, защото е близо до вкъщи, а и останах без работа преди 6 седмици. Интересуващите ме позиции са офис-администратор, офис-асистент, помощен персонал ще се съглася и като продавачка в магазин ;) Прегледах сайта businesspark-sofia.com, но за съжеление нямат никакви обявени свободни позиции там, може би правят вътрешно търсене. Ще ме посъветвате ли къде на друго място биха могли да бъдат публикувани обяви за свободните места в Бизнес Парк София?! Предварително благодаря! (публ. в 00:58 на 10.10.2009)
    Бяха проведени 4 интервюта с авторите на обяви от подобни форуми. И четиримата живеят в “Младост-4”, но нито един от тях не беше намерил работа в бизнес парка към датата на провеждане на интервютата. И четиримата одобряват появата на бизнес парка в квартал “Младост”. Един от тях (собственик на жилище №8,) смята, че “Младост” вече не прилича на квартал за живеене и е добре да стане “поне хубаво място за работа”.
Бизнес паркът е любимо място на майките с деца, които пресичат границата между квартала и бизнес територията. За тях това е единственото място в района, където е помислено за най-малките и техните родители. Майките не могат да си представят къде са разхождали децата си родителите “преди да дойде бизнес паркът в “Младост”. За една от майките с дете оградената територия на парка я кара да се чувства “като в цивилизована държава”. Има и изказване, че трябва да се съборят всички нови блокове, които са заличили зеленината в квартала и да се построят бизнес паркове с алеи и цветя. А съответно има и мнение – (на един от мъжете, собственик на жилище в квартала), който иска да се събори бизнес паркът и да стане квартален парк. Събарянето, унищожението е предлагано като решение само в тези два случая.
Майките с колички обаче освен че са позитивно настроени към новата структура, се оказва, че имат особено значение в отношенията между част от обитателите в квартала. Те са връзката между жителите на квартала и работещите в бизнес сградите. Те са единствените, които служителите от бизнес парка са забелязали да се движат на тяхна територия и за които смятат, че паркът им харесва.
Движението в бизнес парка
Още в подготвителния етап на проекта бяха формирани фокус групи, за да се очертаят основните хипотези за отношенията в това особено пространство. Участниците показаха как "бившето" и "бившите" се завръщат в настоящето на работещите. Чрез интервютата, проведени по-късно, трябваше да се провери дали бизнес паркът е място, в което се възстановяват стари познанства. И дали тези подновени връзки могат да “въвличат” пребиваващия в бизнес центъра в различни мрежи или групи. Хипотезата, че мястото действа така върху връзките между работещите, не се потвърди. Действително, повече от половината интервюирани (11 от общо 15) в бизнес парка са открили свои съученици, състуденти и стари познати и приятели, които срещат сега почти всеки ден. Но не само че отношенията не водят до включване в социални мрежи или пък в групи, но само двама от запитаните поддържат по-активни отношения с новите си стари познати. Или както обобщава един от интервюираните: “(...) “старите връзки имат нови приоритети и сме само на “здрасти” и “чао”.
От друга страна, собствениците на бизнес парка също се опитват да организират работещите на общи събирания, партита, концерти. Прегледът  на обявите в интернет страницата на “Бизнес парк-София” показва тенденция към организиране на все повече събития, свързани със социални каузи. Но работещите в бизнес парка, които интервюирах, не са се включвали в тези инициативи. Те описваха раздаването на мартеници на 1 март или как жените са посрещани с цветя на входа на някои от сградите на 8 март. Спомниха си и за няколко летни концерта, на които някои са оставали сред работа. Споменът за природозащитните каузи, които подкрепя Бизнес паркът, например се ограничава до: “Имаше нещо организирано от природозащитна организация, но не обърнах внимание.” Въпреки това някои от тях се описват като активни природозащитници (участват в протести, в подписки и други дейности за защита на природата), други – подкрепят всеки протест срещу цензурата в интернет; само един е член на политическа партия (ВМРО).
Очакването бизнес паркът да е място, в което работещите се обединяват около различни каузи или инициативи, не се потвърди. То беше породено от отговорите, които получих по време на организираните две фокус групи в началото на изследователския проект (2009 г.). Преди месеци участниците във фокус групите твърдяха, че понякога се озовават на екопротест заради колега, други пък си организират футболен мач без да са активни спортисти само защото са последвали някой от бизнес парка. Търсейки обяснение какво се е случило месеци по-късно, за да няма нито един отговор от служител в бизнес парка, който да потвърди подобно въвличане в личното време на колегите, открих пропуск в избора на интервюираните работещи. Най-възрастният участник във фокус групите е на 33 години. Сред тях има дори 22-23 годишни, тогава бяха поканени и стажанти, които бяха на платен стаж в IT фирми. В последвалите интервюта през януари-март 2010 г. сред интервюираните работещи най-младият служител е на 28 години. А преобладават тези между 30-33 години. Пропуснах да открия “най-младите” в бизнес парка. Така маршрутите на “най-младите” в бизнес парка остават неописани.
В бизнес парка обаче има едно място, в което се пресичат пътищата и на по-възрастната чистачка (понякога), и на най-младите стажанти, и на тези, които вече имат опит. Това е офисът.
Свръх-Паноптикумът - вече тип "open space”
    В момента наемателите в бизнес парка предпочитат офис тип “клас “А” или наричан още офис тип “open space”. Това са мащабни помещения, в които бюрата са подредени едно до друго, така че да се пести място, да се отоплява по-добре, а и по-икономично. В общите помещения понякога има стъклени прегради, които отделят работните места, но не навсякъде. В отделни помещения са само служителите на ръководна позиция.
 “Е, ми, странно ми е сега, като се сетя за стария ни офис. Аз понеже отивах първа, трябваше да отключвам офиса и много се бърках. Алармата пищи. Съседите се сърдеха... Колко ли са ме мразили? После си пусках радиото, малко да се успокоя. Кафенце си правех или си купувах преди това. И почват телефоните да звънят. Сега няма аларма, няма радио, всички останали колеги са ти съседи в голяма зала със стъклени прегради. Влизаш и почваш.” (работеща № 11) Така една от офис-администраторките във фирма, преместена от помещение в центъра на града сега в Бизнес парка описва разликата в двата типа офиси – “старият”, настанен под наем в жилищна сграда и “новият” (имам предвид за България) – тип “open space”. В единия случай офисът е бил в жилищна сграда. Виждали са съседите си, с които са били врата до врата. Сега офисите не са в жилищни сгради, но са до цял жилищен комплекс. И не виждат тези, на които офисът (може би) пречи. Но вече и самите служители се оказват по-близо един до друг - бюро до бюро в огромна зала.
От анализа на интервютата със служители в този тип офиси става ясно, че има ограничения, с които новият тип работно място е свързано, а работещите не одобряват, но приемат.  
По отношение на употребата на интернет на работното място и в българските фирми вече се прави опит да се отделят “забавлението” и “работата”. Не във всички фирми е така, но в “Бизнес парк-София” фирмите ограничават достъпа до някои места в интернет.  
Музика се слуша вече само на слушалки, за да не се пречи на другите в залата. Гледането на видеоклипове и продължителното сърфиране в интернет за забавление или информация за лично ползване е почти невъзможно. Екранът на монитора е видим за всички около теб. Ако преди са били само няколко души в стая от апартамент, преправен на офис, сега служителите са с гръб към поне един от другите служители на фирмата. “Следенето” е възможно и улеснено (дори когато е нежелано и от двете страни).
“Фейсбуккването – строго забранено за хора. Само за директори.”
Още едно ограничение върви като “екстра” за новите наематели с влизането в отворения тип офиси – ограничаването на достъпа на работното място до скайп , фейсбук и подобни програми за лична комуникация и социални мрежи. Забраната да се ползват е валидна и в някои фирми, които все още обитават офисите в жилищни сгради. Според IT специалистите, които бяха интервюирани, най-напред ограничението започва да се налага в българските офиси на чуждестранните фирми (особено в клоновете на американските). И тъй като те са първите, които разполагат с достатъчно средства, за да плащат по-високите наеми в града, се преместват в новопостроените бизнес сгради. И така във всички отворени офиси комуникацията за развлечение постепенно е ограничена. Но не новото пространство налага това ограничение, а финансовите интереси на компанията. Разбира се, и сега има чуждестранни компании на българския пазар, в чиито клонове ограничението не е въведено. Просто няма да ги намерим в бизнес парковете.
    Един от шефовете на отдел в чуждестранна IT фирма разказва защо се е наложило да ограничат служителите си: “Потърсих къде всъщност има течове в работното време. Нашите хора започват рано, а когато се налага – седят до късно. Плащахме извънреден труд изключително често, защото сроковете ни притискат и няма как да не се работи в събота и в неделя. Тогава поисках разпечатки със статистика от кой компютър колко време се виси тук-там. Сумирах времето, в което някой си говори по скайп или във фейсбук. Имаше служители, които прекарват по час и половина там, вместо да работят.” (работещ №а 4) Според ръководителя на отдел недоволствали само тези, за които това е първото работно място и никога не са се сблъсквали с “офис реалността”.
Така се усъвършенства познатият свръх-Паноптикум. В отворените офиси са подобрени средствата, с които се наблюдава. И дори съседът по бюро никога да не прояви интерес към работното пространство на другия, винаги ще съществува възможността това да се случи и наблюдаваните знаят, че може би са наблюдавани.
Марк Постър, Мануел Кастелс и Зигмунт Бауман се спират на кибернетичната версия на Паноптикума, описан от Мишел Фуко. Марк Постър вписва телата в мрежи, бази от данни, информационни магистрали, в “складове за информация”. Той говори за “свръх-Паноптикум” – в който “надзираваните” сами предоставят информация за себе си, те позволяват и стимулират, задвижват надзираването. Бауман разграничава функциите на Паноптикума на Фуко и Свръх-Паноптикума на Постър: “Главната цел на Паноптикума е била да въвежда дисциплина и да налага еднаква рамка на поведение върху подопечните; преди всичко и най-вече Паноптикумът е бил оръжие срещу различието, избора и многообразието.” (1999: 72) Докато, продължава той - информацията, складирана в базите-данни има за цел да “потвърди надеждността на хората, включени в данните – надеждността им като клиенти и правещи избор”. Включването на човека в базата данни е равностойно на получаване на доверие и по този начин – “достъп до най-добрата игра в града” (1999: 73), според Бауман.
    Едва ли може да се говори за доверие, но наблюдаваните не протестират срещу ограничението заради особен вид споразумение. Склонни са да направят компромис, въпреки че не малко от IT фирмите продължават да търсят квалифицирани специалисти и винаги специалистите могат да сменят работата си. Всъщност има една основна причина, която интервюираните посочват за съгласието си с неодобряваното от тях “орязване” на достъпа им в интернет - въпреки че има много свободни места за програмисти, “малко са фирмите, в които можеш да работиш това, което ти е най-интересно”.
Защо се отказва от свободата си да ползват интернет за свои цели на работното място? Интервюираните “подчинени” сочат три основни причини да се откажат доброволно от връзката си предимно с приятели в работно време: 1) перспективата “където и да се преместя, рано или късно ще ми дръпнат шалтера. Скоро всички ще са поамериканчени.”; 2)  един от интервюираните посочва промяната в офиса – от апартамента към бизнес сградата: “Все пак е работно място. Няма как да си като вкъщи. Фейсбука – у дома, тука – фейсбукването - строго забранено за хора. То е само за директори. 3) разбраната принуда – “и аз ако съм шеф, и аз ще преустановя чатенето”.
И в софтуерните фирми, но най-вече в банките – програмите за чатене и скайп, както и всички социални мрежи са забранени и по още една причина – опасността от изтичане на фирмена информация.
“Отворете поне прозорците!” на Паноптикума
Особено място в офисния живот заема комуникацията между шеф и подчинен, когато се правят предложения за промяна в офисното пространство и изказването на несъгласие с определени правила. Вътрешният дизайн в новите офиси се изпълнява изцяло по поръчка на наемателя. Два проблема обаче се повтарят неизменно в интервютата със служителите – няма въздух и светлина. Когато в едно просторно помещение са събрани повече от 20 души, споровете за отварянето на прозореца и за включването на изкуствената светлина през деня, се оказват почти неизбежни. Обикновено седящите до прозореца (колкото и затъмнени да са стъклата му) не желаят да се смесва изкуствена и естествена светлина, и съответно – прозорецът да е отворен постоянно през зимата. Тези, които са в другия край на помещението пък недоволстват от климатика. Как се разрешават подобни – битови - конфликти, предизвикани от проектирането на работното място? Как работещите в едно на пръв поглед “идеално място” протестират? В “Бизнес парк-София” вече има “вътрешна миграция” на фирми от една сграда в друга. Една от фирмите, нанесла се в първите години от съществуването на бизнес парка, след известно време се премества в друга сграда, заради оплакванията на служителите си. В първия офис служителите гледали към вътрешните коридори на сградата и не достигала никаква слънчева светлина до тях. В интервюто обаче служителката пояснява, че не всеобщото им недоволство е довело до смяната на сградата, а “идването на “Биг Бос” от чужбина: “Сигурно и на него му стана задушно, не се залъгвам, че го направи заради нас.”
В отворения тип офиси освен прозорците вече са затворени много канали на комуникация, които досега част от работещите са използвали. Но всъщност кой (им) е казал, че на работното място можеш да се забавляваш, да използваш служебния интернет за развлечение или за лични дела? Най-вероятно легендите се разказват от работилите в стария тип офиси в града. В бизнес зоните вече има истории, а може би и история.
Библиография
Бауман, З. Общността. Търсене на безопасност в несигурния свят. ИК “Лик”. С., 2003.
Бродел, Ф. Структурите на всекидневието: възможното и невъзможното. Том I. ИK Прозорец. С., 2000.
Бурдийо, П. Практическият разум. ИК “Критика и хуманизъм”. С., 1997.
Гаврилова, Р. Градът – символи, образи, идентичности. ИК “Лик”. С., 2002.
Гаврилова, Р. Атомизация и колективност: разпространение на храненето извън дома през първата година на ХХ в. В: Български фолклор, кн. 4.
Гидънс, А. Социология. УИ “Св. Кл. Охридски”. София, 2004.
Грекова, М. Градът-столица:поглед към София и Париж. Сп. “Социологически проблеми”, кн.3-4/ 2003.
Дичев, И. Пространства на желанието, желания за пространство. Етюди по градска антропология. ИК“Изток-Запад” С., 2005.
Дьо Серто, М. Изобретяване на всекидневието. Изд. “Лик”.С., 2002.
Кастелс, М. Информационната епоха. Т. II. ИК “Лик”. С., 2006
Кираджиев, Св. Българските градове. “Свят”. С., 2001.
Кутра, Ж.. Криза на града – мъжки и женски пространства. HURA. С., 2002.
Ледрю, Р. Урбаносоциология. HURA. С., 2004.
Кл. Охридски”. София, 2004.
Олброу, М. Глобалната епоха. Изд. “Обсидиан”. С., 2001
Парк, Р. Градът: Предложения за изследване на човешкото поведение в градска среда. В: Градът: социална реалност и представа. Съст. Майя Грекова, 2002.
Пожарлиев, Р. Кръчми и ресторанти. “Критика и хуманизъм”, кн. 20, бр. 1, 2005.
Попова, С. Радио, публики, стилове. ИК “Лик”. С., 2004.
Станев, Ст. Перспективи на градските центрове в България. БАН С., 1973.
Baudriallard, J. Forget Foucault. 2007. Semiotext(e).
Bauman, Z. The Art of Life. 2008 Polity Press. Cambridge
Bermejo, F. The Internet audience: constitution and measurement. 2007 Peter Lang Publishing, Inc., New York.
May, C. The Information society: a skeptical view. 2002 Polity Press, Cambridge.
Pile, St. Real City. Modernity, Space and Phantasmagorias of City Life. 2005 SAGE Publications. London.

За проекта
Архив на проекта
Вход:
Потребителско име
Парола за достъп
Тагове